От ноември 2018 EducArt разработва проект „Театър Камишибай за развитие на езикови и разказвателни умения“. Камишибай е японски театър в картинки и признат от ЮНЕСКО за национално културно наследство. Преоткрит е преди няколко десетилетия в Европа и Америка, като в последните години се използва като метод за развитие на езиковите умения при деца.
Камишибай е нещо вълшебно – история, театър, това е уникален начин за взаимодействие с публиката… накратко, това е прозорец към въображението.
Камишибай е артистична алтернатива за разказване на истории, приказки и всичко останало, което би ни развълнувало в нашата модерна реалност, изпълнена от електронни устройства, които поглъщат вниманието ни, виртуализират контакта ни с другите и ограничават въображението ни.
История на Камишибай
Името „Камишибай“ идва от ками (紙) – хартия и шибай – (芝 居) – игра или драма. „Хартиена драма“ – това е начин да се разказват истории от устната традиция, възникнали в будистките храмове в Япония през далечния 12. век. Монасите използвали пергаменти, които комбинирали изображения и текст, за да разказват истории пред публика, която тогава била главно неграмотна.
В началото на 20-те години Камишибай продължава да съществува като традиционен начин за разказване на истории чрез Гайто Камишибая. Това са пътуващи на колело разказвачи, които пренасят своите бутаи (театър Камишибай) от село на село, за да развличат децата с различни истории. В замяна, разбира се (след като разкажели историите си), гайто продавали бонбони на младежите, тъй като това бил техният начин да препечелят прехраната си.
След пристигането си в селата, гайто подавали сигнал чрез инструмент, наречен Hyoshigi (който представлява две дървени пръчки), за да привлекат вниманието на младите, гладни за истории.
Бутаи е дървено куфарче, което отваря вратите си и създава сцена, в която се сменят ръчно изрисувани карти. Всяка карта има от едната страна (отпред) илюстрация, а от другата страна (отзад) текст. Най-големите майстори разказвачи обаче не четат, а разказват свободно приказките си.
Камишибай днес
Камишибай присъства в съвременните часове по японски и навлиза в класната стая в Европа през 70-те години на миналия век. Повечето истории на Камишибай се състоят от 12 до 20 големи, здрави карти с красиви илюстрации, най-често във А3 формат. Използват се модерни варианти на рамката от дърво или картон. Всеки, който се интересува от Камишибай, може да ги закупи или да ги изработи сам.
Камишибай може да се използва за образователни или развлекателни цели, както с малки, така и с по-големи групи или само с едно дете или възрастен като публика. За разлика от книжките с картинки, Камишибай сцената позволява на повече хора да гледат едновременно, а разказвачът има свобода да влиза в диалог с публиката си и по този начин да създава историята заедно с нея.
Камишибай в детската градина и училище
Някои от плюсовете на използването на Камишибай като учебен метод са, че:
- Ангажира учениците;
- Въвежда културен елемент в часовете;
- Мотивира учениците да мислят;
- Свързва визуалните и езиковите изкуства с музиката и социалните изживявания;
- Води до сътрудничество между преподаватели/специалисти от различни дисциплини;
- Насърчава писането, четенето, музикалните и художествените умения на учениците.
През последните години Камишибай започва да се прилага и в България, например от Градската библиотека на град Варна, която пътува из България с различни приказки, разказвани от възрастни и деца.
Екипът на EducArt познава Камишибай от Германия, където той активно се прилага като метод за развиване на разказвателни умения. Той е особено подходящ за ранно чуждоезиково обучение, както и за т. нар. деца билингви. Целта ни е този успешен метод да се прилага и в България. За това екипът ни разработва материали за Камишибай – прави илюстрации и дидактизации на български, немски, английски и руски език – за приказки и истории. В момента представяме нашите разработки в България и Германия. Планираме и обучения на педагози за работа с този метод, подходящ за детски градини, училища, занимални, събития в детски центрове и др.
А ето и някои идеи за приложение на Камишибай:
Едно от големите предимства на работата с Камишибай е, че децата могат да се включват активно не само в процеса на разказването, но и в подготовката на представлението. Те могат да Ви помагат с рисуването, оцветяването на картинките, както и в създаването на история.
- Изберете история и я прочетете/разкажете в класа или групата, като използвате илюстрации за Камишибай. Можете да ползвате както готови, разработени за камишибай истории, така и да подготвите историите сами. (Можете да нарисувате, да ксерокопирате, да разпечатате картинки към к история, която искате да разкажете.) Децата могат да Ви помагат с рисуването, оцветяването на картинките.
- Също така можете да използвате рамката за камишибай, като поставяте в нея детски книжки с големи илюстрации и разказвате истрорията.
- Можете да разкажете част от историята, а децата да я продължат въз основа на картинките, които Вие показвате. Или те да измислят продължението и да нарисуват картинки към него сами.
- Децата могат да използват ударни инструменти, ксилофони и перкусия на тялото, за да добавят звукови ефекти, докато четете историята отново с илюстрации за Камишибай. Можете да направите видео- или аудиозапис, за да чуете историята отново и да я коментирате.
- По-големи деца и ученици могат да съчиняват сами песни/стихчета към историите. В такива случаи се препоръчва учителят да насочва и подпомага децата. (Например като им задава модела за стихчето, в което децата да намерят подходящите рими.)
- Децата могат да измислят хайку, за да отразяват сюжетната линия. (Хайку е една от най-късите поетични форми: състои от 3 реда, съдържащи съответно 5, 7 и 5 срички.) Ето и един пример:
Гъсеницата
ягода яде, гледа
синьото небе.
Не е задължително да се съблюдават стриктно правилата за сричките, важно е да е приятно и забавно!
- Децата могат да пишат свои истории, да ги илюстрират и да измислят песни/стихчета за тях.
Вижте нашите приказки за Камишибай!
Пожелаваме Ви приятни и креативни преживявания с Камишибай!